Някъде из Европа

Крива паланка и Осоговски манастир

Osogosovski manastir, Kriva palanka, Makedonia

Една съботна сутрин ни се искаше да се отправим на пътешествие в чужбина, някъде на запад. Нямахме много време, по възможност вечерта трябваше да се приберем, при това не много късно, така че вариантите не бяха много. Запалихме колата и тръгнахме. След около 2 часа се озовахме на границата с Македония. Нямаше голяма опашка, но граничарите на ГКПП Гюешево се чувстваха отговорни за държавното имущество и щателно проверяваха кой какво изнася, така че не минахме без проверка на багажника. Чакайки на опашката послушахме македонско радио и влизайки в Македония вече бяхме запознати с политическата обстановка, а и бяхме понаучили езика.

След няколко километра видяхме табелка за Осоговския манастир и не след дълго бяхме там. Осоговският манастир е стар български манастир, а името му се споменава в документи от времето на цар Калоян. През годините той е западнал, а Османската империя дълго не е разрешавала възобновяването му. Съвременният си облик започнал да придобива в средата на XIX век, а днес прави впечатление, че е добре поддържан, стенописите са реставрирани, а надписите са на македонски език.

Osogosovski manastir

Има две манастирски църкви – „Св. Йоаким Осоговски“ (по-голямата, която е дала името на манастира) и „Рождество Богородично“ (по-малката от двете). Свещи се продават в църковния магазин, в който може да си купите икони, кръстчета, а също така вино и ракия – местно производство. По хълмовете са накацали още няколко манастирски постройки с възрожденска архитектура, както и гостилница, откъдето звучи сръбска музика от 90-те години. Дори само необятната гледка към Осоговската планина си заслужава пътуването дотам, да не говорим за цялостната атмосфера и преживяване.

Следващата ни цел беше Крива паланка. Крива паланка не е много голям град, населението му според Уикипедия е около 15 хиляди души. Затова пък всички се бяха струпали на центъра. С доза късмет успяхме да си намерим място за паркиране (беше малко тясно и успяхме да отворим само шофьорската врата, но и няколкото сантиметра между нас и съседните коли бяха достатъчни, за да се озовем на македонска земя, разхождайки се из центъра на Крива паланка). Снимахме се пред „општината“, видяхме пазара, а не след дълго чухме, че на площада раздават „мартенки“ и ни стана ясно защо е цялото това стълпотворение.

Kriva palanka

От Крива паланка продължихме към парк Гинци, където се разходихме и седнахме да хапнем в едно ресторантче край езерото. Към заведението е изграден остров, на който са разположени няколко маси и ние решихме, че това е идеалното място за един хубав обяд. Мешана скара, сръбска музика, а наоколо лебеди, патици и хищни шарани…  Чудно.

Обратно към колата и отново на границата. Забравихме да споменем, че в Крива паланка си понакупихме някои неща от магазина. Македонската граница минахме бързо, а на българската се наложи да се обясняваме къде сме ходили и какво сме купили – два шоколада, три безалкохолни, един салам, бонбони… Доволен от отговорите, граничният полицай ни пожела лек ден и ето че пак си бяхме на родна земя. А за спомен от Македония, пихме по една Газоза.

Previous ArticleNext Article

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *