Опознай родината, за да я обикнеш

Македонизмът в Пиринска Mакедония

Pirinska Makedonija

До 1938г. за македонски език никой не говори. Дотогава македонски народ няма. Македония е географско понятие, а македонец се съпоставя към българин, така както тракиец, мизиец, добруджанец и т.н. Открай време България се състои от три големи области – Мизия, Тракия и Македония. Освобождението на България е освобождение на Мизия. Съединението е присъединяване на по-голямата част от Тракия към Българската държава, а Македония остава разпокъсана между три съседни държави – България, Гърция и Сърбия. Съдбата на сънародниците ни в област Македония зависи от политиката на тези три държави. В Гърция те са принудени да напуснат домовете си или да се признаят за гърци, каквито не са. Сърбите всячески се опитват да посръбчат събратята ни, но това не им се удава. Затова започва мощна политическа кампания, която цели да ги убеди, че са македонци. Това те си го знаят, но новото е, че според Сърбия македонците не са българи, а са отделен народ. Поведението на Сърбия и Гърция е разбираемо – докато пограничните райони са населени с българи, те никога няма да бъдат сръбски или гръцки, а свободолюбивите ни събратя винаги ще търсят пътища към обединение с България.

По-интересно обаче е това, което се случва в България. Страната ни постепенно поема курс на сближаване на позициите си със Сърбия по отношения на македонския въпрос. Тя се съгласява да говори за македонци, вместо за българи. И ако доскоро македонците са били българи, а македонският език – регионално българско наречие, това рязко се променя. През 1938г. в София е създаден така нареченият Македонски литературен кръжок. Той обединява млади поети, писатели и журналисти, чиято цел е създаването на отделен македонски език. Един от известните представители, работещи по създаването на „новия език“, е Никола Вапцаров. Затова нека не се присмиваме на македонците, които казват, че имат собствен език, а да си спомним какво НИЕ сме направили.

До идването на комунистите на власт повечето българи от Гърция, подложени на мъчения и невиждащи перспектива за освобождение на Егейска Mакедония, се изселили и дошли в България. Остават тези във Вардарска и Пиринска македония. Сърбия работи за изтриване на българското самосъзнание у сънародниците ни във Вардарска македония, но за да пожъне успех трябва да бъде обезбългарена цяла Македония. Затова изготвя план за „културна автономия“ на Македония. Крайната цел е всички македонци да се обособят в отделен народ, който да бъде присъединен към Югославия. Въпреки че Георги Димитров отказва да удовлетвори териториалните претенции на западната ни съседка, БКП се съгласява със сръбския план и започва да провежда политика по насаждане на македонско самосъзнание у българите в Пиринска Македония.

В училищата в Пиринския край започва да се преподава македонски език и македонска история. В Благоевград отваря врати първият македонски театър. Издават се книги и вестници на македонски език. Населението бива убеждавано в македонския си произход, а в документите за самоличности бива записвана македонска националност. Принудително помакедонченото население негодува и започва формирането на въоръжени чети. На това българското правителство реагира като започва да репресира отказващите да се признаят за македонци българи и да ги изселва от родните им места (така са изселени около 40 хиляди души). Според официалното преброяване броят на македонците в България достига до 178 хиляди души.

Българската политика по дебългаризация на български земи е преустановена само поради влошаване отношенията между Югославия и Съветския съюз. На населението в Пиринския край е предоставено право на самоопределение едва през 1958г. Тези, които са повярвали, че са македонци, са подложени на репресии. Така националността на хората се превръща в една политическа категория, а местните са объркани, не смеят да заявят своето мнение по този така деликатен въпрос и опитват да се нагаждат към постоянно променящата се обстановка. Не отдавна един възрастен човек ми каза: „Не знам какъв съм. Като млад ми казваха, че съм македонец, сега съм българин. Вече и аз не знам“. Тези машинации и подмяна на народностна принадлежност се случват в собствената ни родина. А какво ли е било за българите в Югославия?

Previous Article

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *