Някъде из Европа

Настаняване в Гармиш-Партенкирхен

Гармиш-Партенкирхен
Из улиците на Гармиш-Партенкирхен

След като пристигнахме в Гармиш-Партенкирхен ни очакваха непредвидени приключения. Като за начало хванахме градски транспорт, за да стигнем го хостела, в който щяхме да се настаним. Той не е толкова близо до центъра, но пък се намира непосредствено под олимпийския стадион и от терасата се радвахме на гледка към олимпийската шанца. Когато стигнахме, установихме, че вратите са заключени и се отварят само с карта. За новонастаняващите се имаше автомат, на който да въведем данните за резервацията си и да платим с кредитна карта, в замяна на което да получим карта, с която да си отворим вратата. Говорим добре немски и английски език, така че все щяхме да се справим с автомата.

Олимпийска шанца
Олимпийската шанца

Дотук всичко добре. Но след като въведохме всички необходими данни, автоматът изписа съобщение, че поради технически проблем не може да се осъществи плащането. Опитахме и с друга дебитна карта, но проблемът беше в автомата, не в картата. Стояхме пред заключения хостел с големите куфари и не знаехме какво да правим. В този момент за наш късмет отвътре ни видя едно момиче и ни отвори вратата. Отиде зад рецепция и си казахме – „Спасени сме“. Започнахме на немски – тя видимо не ни разбра. После на английски – същото неразбиращо изражение. И момичето започна с майчинска интонация, стремяща се да разберем какво ни казва, да говори на руски. За наше щастие един от нас говореше руски, аз казах едно спасиба, та се разбрахме. Момичето каза, че автоматът се е повредил и че главната рецепционистка я няма, затова не може да ни настани. Но пъм можела да ни отключи стаята, за да оставим куфарите и да отпочинем. Без ключ така или иначе нямаше как да мръднем от стаята. Полегнахме да подремнем, уморени от дългото пътуване, и след около час се почука на вратата. Дойде главната рецепционистка и най-после се настанихме официално. За протокола ще отбележим, че тя също бе рускиня и говореше само на руски.

Денят почти беше към края си, но решихме все пак да направим една кратка разходка. Олимпийският стадион беше най-близо, затова се отправихме натам. Качихме се на шанцата и пред очите ни се откри гледка към цял Гармиш-Партенкирхен и заобикалящите го алпийски върхове. Беше невероятен завършек на този дълъг и изморителен ден.

Гледка от олимпийската шанца
Гледка от олимпийската шанца
Previous ArticleNext Article

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *