Някъде из Европа

От Швангау до Гармиш-Партенкирхен…

След като бяхме разгледали Швангау, замъците и каквото още ни се стори интересно в района, продължихме пътуването си към Гармиш-Партенкирхен, където бяхме планували да прекараме няколко незабравими алпийски дни. Но първо трябваше да стигнем до там. Бяхме планирали да вземем кола под наем, но това се оказа не лека задача, ако нямаш кредитна карта с доста солидни средства в нея, които да бъдат задържани като депозит за колата (а пък за вариант да платите с дебитна карта или кеш – забравете. Колкото и да увещавате немските служители, те все ще отговарят – Es tut uns leid, разбирайте го като няма да стане). Затова попитахме в туристическия център в Швангау и служителката много любезно ни обясни откъде да хванем автобус и къде да се прекачим. Хванахме автобуса, чиято спирка се намира точно пред кметството, и потеглихме. В по-голямата част от пътя бяхме единствените пътници и така се заговорихме с шофьора. Оказа се, че той планира почивка на нашето Черноморие и започна с любопитство да ни разпитва затова как е в България, има ли от какво да се притеснява, ако дойде с кемпер… Скоро обаче трябваше да слезем от автобуса и да чакаме близо час до следващия, на който трябваше да се прекачим.

Ехелсбахер Брюке

Така се озовахме на Ехелсбахер Брюке, или един голям, наистина огромен мост, от който се откриваше прекрасна гледка към реката (за немските представи малка рекичка, която дори не разбрах как се казва) и безкрайната иглолистна гора. По-късно проверих в интернет и научих, че мостът е над река Аммер, висок е забележителните 76м и е дълъг 136м. Полюбувахме се на гледката, надявайки се да не завали и ето че автобусът ни дойде.  Пътуването обаче се оказа доста изтощително. Автобусът криволичеше през всички възможни селца и махали, което правеше пътуването изключително бавно. Тъкмо обмисляхме да слезем в Оберамергау, където знаехме, че предлагат много вкусен сладолед, да изядем по един, да обядваме, да отпочинем и да хванем по-късен автобус към Гармиш, когато заваля проливен дъжд, който напълно ни отказа. Продължихме и след доооста време стигнахме, хапнахме, хванахме градски транспорт и се добрахме до хотела. Така че моят съвет е да не подценявате подготовката и да проучите как да стигнете от точка А до точка Б или поне да се надявате на хубаво време. Ако ли пък не – може да попаднете на такива красиви места като Ехелсбахер Брюке.

 

 

 

Previous ArticleNext Article

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *