Опознай родината, за да я обикнеш

Пътят до Сливарово – отвъд последната преграда

Slivarovo i Strandzha

Село Сливарово е едно от най-южните странджански села в България. Жителите му са десетина души, а пътят до там се оказа изпълнен с предизвикателства. Тръгнахме от Царево по пътя за Малко Търново. Въпреки малкото разстояние, пътуването се оказа по-дълго от очакваното, заради лошото качество на асфалта. Наближавайки Малко Търново, от лявата ни страна видяхме отбивка за Сливарово и си казахме „Какво пък, в Малко Търново сме ходили, нека малко се отклоним от познатия път“. Пътувахме през странджанската гора и се наслаждавахме на природата, движейки се по коларски път, койте бе единствената връзка на сливаровци с цивилизацията.

Село Сливарово се намира на българо-турската граница, която напоследък се превърна една от най-зорко охраняваните граници на континента (не е тайна, че много емигранти от Близкия изток искат да се доберат до Европа). По пътя се разминахме само с една УАЗ-ка, и продължавайки на юг към Сливарово още преди да сме видяли село, се озовахме пред високи телени огради, опасани с бодлива тел. Помислихме си, че май не сме за тук. Ако това беше ГКПП, нямаше как да преминем, защото не носехме международни паспорти. Но знаехме, че там ГКПП по принцип няма, а и обстановката въобще не изглеждаше приветлива. През главата ни мина мисълта да се връщаме, но и без друго пътят ни бе препречен от джип на гранична полиция и решихме да попитаме дали сме сбъркали, идвайки тук. От джипа слязоха въоръжени граничари, попитаха ни кои сме и накъде сме тръгнали. Ние извадихме един поокъсан атлас и им обяснихме каква е работата. Граничарите се оказаха много дружелюбни хора, разказаха ни много неща за региона, помогнаха ни и да стигнем до Сливарово. За да продължим, бе нужно да запишат данните от личните ни карти, както и номера на автомобила. Преминахме през висока и добре охранявана порта и продължихме нататък.

Чувствахме се развълнувани, сякаш сме минали граница, а всъщност и от двете страни – България. И докато още размишлявахме върху ситуацията, през пътя ни мина див заек. А след още няколко километра и сърна. За съжаление бяха толкова бързи и неочаквани, че не успях да извадя фотоапарата.

В Сливарово ни направи впечатление, че въпреки липсата на жители, кипеше строителство на къщи. А както подсказва името на селото, там имаше много сливи, та и ние си похапнахме. Имаше стара църква и прекрасна панорама към турската част на Странджа. Бяхме си в България, чуваше се българска реч, но все пак бяхме отвъд последната преграда, предупредени, че от църквата надолу нямаме право да ходим, а радио имаше само на турски. Стана ни мъчно за местните, които бяха родолюбиви българи, а в същото време така откъснати от България и от българското. Върнахме се по пътя обратно, обадихме се на граничарите, че се прибираме без бежанци в багажника, а те ни пожелаха приятен път. Така една отбивка вляво се превърна в едно незабравимо изживяване.

Previous ArticleNext Article

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *