Опознай родината, за да я обикнеш

Разходка до Разбоишкия манастир

Razboishki manastir, Godech

Водопад КотлитеВ един хубав съботен ден решихме, че не ни се стои вкъщи, а искаме да излезем сред природата, да се разходим, да видим нещо ново. Разгледахме картата и се спряхме на Годеч – не бяхме ходили там и бяхме чували, че наблизо има стар скален манастир, който си заслужава да посетим.

Не след дълго пристигнахме в Годеч, разгледахме града и продължихме към с. Разбоище. Подминахме с. Туден и малко преди да влезем в с. Разбоище завихме по коларски път вляво, водещ до Букоровския манастир. Оставихме колата, запалихме по една свещ в Букоровския манастир и продължихме пеша.

След десетина минути ходене по добре утъпкана пътека, стигнахме до водопад Котлите. Водопадът не беше много пълноводен и внушителен, но гледката ни донесе истинска наслада. Водата се спускаше от скалите и в подножието образуваше нещо като езерце, обгърнато от зеленината на гората. Мястото бе толкова спокойно и уединено, далеч от градския шум и суета, а в ушите ни отекваха звуците от разплискващите се водни капки, шумоленето на дърветата и нежното чуруликане на песнопойни птици.

Разбоишки манастир

Порадвахме се на гледката и продължихме разходката към Разбоишкия манастир. Пътеката ни отведе на висока полянка, от която се разкриваше красива гледка към заобикалящите ни планински възвишения и ширналата се широколистна гора. В скалите забелязахме малка бяла постройка – Разбоишкия манастир.жп релси - ждрелото на река Нишава

Пътеката започна да криволичи надолу измежду дърветета. Движехме се из красивото ждрело на р. Нишава. Натъкнахме се на ж.п. линия и мост, по който минаваха релсите. През същия мост трябваше да преминем и ние – без тротоар, без обезопасителни съоръжения, направо по релсите. Цареше тишина, но въпреки това внимателно се огледахме за наближаващ влак и като се убедихме, че такъв няма, се престрашихме и преминахме.

Не след дълго стигнахме до прилежащи към манастира постройки, служещи за жилищни помещения на монасите. Единственият път към манастира минаваше през двора на монашеските жилища, а вратата бе широко отворена. Мястото изглеждаше простичко и уютно и си помислихме колко истински, колко неподправен е животът тук.

С тези мисли се озовахме пред скалата, в която се бе сгушил Разбоишкият манастир. Според преданието строежът на църквата започнал долу в ниското, но всяка сутрин, когато строителите идвали да продължат работата си, намирали построеното предходния ден високо в скалната ниша.

Разбоишки манастир

Изкачихме каменните стълби и влязохме в духовната обител. Интериорът беше скромен – имаше различни по размер икони, стар свещник, на който горяха няколко свещи, стените бяха измазани с вар, а на места под олющената мазилка се откриваха старинни стенописи, датиращи от 15-16 век.

На излизане клисарката ни благослови и ни подаде по един лист хартия, на който бе отпечатана историята на манастира. С трепет прочетохме редовете, описващи революционния дух на манастира и подкрепата, която е оказвал на освободителното движение. Представихме си как навремето дяконът Левски е идвал тук и мислено благодарихме. Слънцето преваляше и заредени с емоции и теми за размисъл потеглихме към вкъщи.

Разбоишки манастир

 

Previous ArticleNext Article

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *