Опознай родината, за да я обикнеш

Роженски манастир – седем столетия борба за независимост

Rozhenski manastir

Роженският манастир крие зад стените си многовековна история, началото на която се свързва с времето, когато деспот Слав – племенник на Асен, Петър и Калоян, властвал по тези земи. Докато този славен български болярин водел страховити сражения, строял укрепени крепости и църкви, в чиито подземия отлежавало дъхаво вино, Роженският манастир укрепвал своето влияние и се превърнал във важен духовен център. В миналото той е бил ставропигиален, което означава независим от местната митрополитска църква. Като такъв се намирал под пряката юрисдикция на върховната църковна власт. Дълги години Роженският манастир бил независим, а това, както тогава, така и днес, е било голяма привилегия (за сравнение днес ставропигиалните манастири в България са едва три: Рилски, Бачковски и Троянски манастир).

Rozhenski manastir i okolnostta
Поглед към околността

В Пиринска Македония и в Мелнишкия край населението било предимно българско, но по време на османското владичество тук се заселили не само турци, но и много гърци, които се опитвали да елинизират стожерите на българската духовност и култура. Роженският манастир бранел своята автономия, но това още повече подхранвало гръцките стремежи към него и гръцкото влияние все повече се засилвало. Светата обител успяла да запази автономния си статут си чак до 18 век, когато през 1761г. бил зачислен към грузинския Иверски манастир на Атон. Като причина за поставянето му в подчинение на Атон били изтъкнати финансови съображения – манастирът нямал достатъчно средства, за да си позволи привилегията да бъде ставропигиален. Оттам насетне за игумени са назначавани само иверски монаси, а Гръцката църква правела всичко по силите си, за да заличи българския характер на манастира. Около век преди тези събития избухнал голям пожар, при който изгорели архивите на манастира, но историческата памет не била изпепелена заедно с тях. Роженският манастир съумял да запази българският си характер и през 1912г. влязъл в диоцеза на Българската екзархия.

V dvora na Rozhenskiq manastir
В двора на Роженския манастир

Това обаче не е краят на борбата му за независимост. Гърците не се примирили и всячески оспорвали преминаването му към Българската църква (а междувременно зад портите му се криели революционери и борци за освобождаването на Македония, видни дейци на ВМРО, сред които и Яне Сандански). Повдигнат е международен спор за собствеността върху светата обител, заведено е дори дело пред Арбитражния съд в Хага. През 1921г. справедливостта възтържествува и съдът отсъжда, че Роженският манастир е български манастир и гръцките претенции към него са неоснователни. Статутът му на ставропигиален манастир обаче не е възстановен и сега той е подчинен на Неврокопската епархия.

Gledka ot prozorec na Rozhenski manastir
Гледка от прозореца на Трапезарията

Днес зад манастирските стени е тихо и спокойно. За борбената му история ни напомня само архитектурата му – дебелите каменни стени и тесни прозорци като на военно укрепление, и масивната железна порта, пазеща следи от непреминали през нея куршуми. А малко по-надолу по пътя към с. Рожен под дебелата сянка на дърветата лежи гробът на Яне Сандански. На надгробната плоча четем думите: „Няма да се спра и пред най-страшните терористични действия, за да извоювам „съкровената си мечта – свободна Българска македония“!

Jeleznite porti na Rozhenski manastir
През железните порти…
Previous ArticleNext Article

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *