Традиции, празници и обичаи

Ще успее ли Св. Валентин да заличи Трифон Зарезан

Trifon Zarezan

Трифон Зарезан е е един от най-обичаните и устойчиви български празници. Началото си води от далечни времена като учените твърдят, че в образа на Св. Трифон са вплетени стари вярвания, свързани с езическите богове Сабазий, Дионисий, Бромий, Бакхус и Ликург. Св. Трифон се смята за покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. Нарича се Зарезан, защото на този ден се зарязват лозята. Подготовката е свързана с наточване на лозарските ножици, което има не само ритуално значение, но е и практически важно – ножицата трябва да е остра, за да не се напука лозовото клонче. На лозето се носи вино и ракия, с които се поливат лозята и се отправят молитви за добра реколта и берекет. И като всеки български празник, денят на Трифон Зарезан завършва с празнична трапеза и веселби. Традицията повелява на масата да присъстват празнична питка и пълнена кокошка с ориз или булгур, а сред напитките централно място заема виното.

Празникът е особено популярен и не губи значението си въпреки набиращия популярност в България Св. Валентин. Св. Валентин е празник на любовта, а Трифон Зарезан – на виното. Двата празника така добре се съчетават, че 14-ти февруари често се споменава като денят на любовта и виното. Освен това Трифон Зарезан (наричан още Трифун Пияница) е отлична алтернатива на тези, които си нямат половинка, той е празник за всички. Много хора казват, че не е нужно да е 14-ти февруари, за да си покажат, че се обичат. Значението на Трифон Зарезан обаче е безспорно – това е денят, в който започва селкостопанската работа, свързана с лозята, денят в който се поставя началото на процеса, вследствие на който получаваме традиционните български вино и ракия.

Прави впечатление, че с преминаването от Юлианския към Грегорианския календар денят на Св. Трифон е изместен от 14-ти на 1-ви февруари. Сред населението обаче Трифон Зарезан продължава да се почита на 14-ти февруари, защото смяната на църковния календар не води до промяна в годишния цикъл и селскостопанската работа не може да се измести с две седмици напред. Това е поредното доказателство в устойчивостта на празника, който се е запазил на този ден от езически времена до наши дни. Наздраве!

Previous ArticleNext Article

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *