Някъде из Европа

Виж света с Анди – Метеора, Гърция

Vij sveta s Andi - Meteora

Здравейте, читатели! Аз съм Анди и съм автор на новата рубрика „Виж света с Анди“. Преди три дни станах на четири месеца и по този повод мама и тате решиха да ме водят на Метеора. Пътуването беше дълго и в по-голямата си част скучно. Минахме през Солун, Козани, Гревена и оттам завихме към Каламбака и Кастраки. Аз още в началото се отегчих и заспах.  Когато ми омръзна да спя, се събудих и започнах да подсещам мама и тате, че не съм куфар и не може просто да ме оставят сам на задната седалка.

Andi v kolata

За щастие стигнахме до живописна планинска местност, където пейзажите се меняха многократно. Минахме през поне 10 тунела (колко точно не знам, все пак още не мога да броя). Като стана въпрос за тунелите, на връщане минахме през един тунел с дължина шест километра! За сравнение най-дългият тунел у нас е Витиня със скромните 1,2 км.

Meterora, Gyrciq

След като слязохме от магистралата пътят започна да криволичи и зад завоите се появяваха високи скали, а тук-там накацали върху тях се виждаха манастири. Първият манастир, който посетихме, беше Големият метеор. На мама й дадоха смешна престилка, която наричаха фуста, и не знам защо я помислиха за италианка.

Andi na Golemiq meteor

Започнахме да се изкачваме по стълбички нагоре към манастира. Имаше огромна тълпа от хора – гърци, българи, сърби, руснаци. Всички ми се радваха, като че ли за пръв път виждаха бебе. Някои даже се осмеляваха да ме пипат по ръцете и краката. На мен това никак не ми хареса. Не ми харесаха и мъжете с дълги бради, черни дрехи и калимавки. Затова дадох да се разбере, че не ми се влиза в никакъв манастир, а искам у дома и бързо-бързо се отправихме към колата.

Meteora

Забравих да спомена, че времето беше доста горещо – откакто съм се родил такава горещина не бях виждал. Но мама спаси положението като ми даде малко сок, а пък те с тате ядоха сладолед. Като порасна и аз ще ям сладолед. Понеже след сока се поуспокоих, тате ме гушна и тръгнахме към втория манастир – Варлаам.

Manastir Varlaam, Meteora

За щастие нямаше толкова много хора и дори бях склонен да се снимам. Беше ми приятно да се държа за парапета и да гледам от високо. За всеки случай мама и тате влязоха в манастира един по един (без мен) – да се застраховат, че няма да реагирам бурно при вида на някой монах. Аз от цялата тази обстановка се изморих и започнах да показвам, че ми се спи. Сложиха ме обратно в колата и съм заспал. Докато съм спал сме минали през Лариса – административен център на Тесалия, Катерини, Солун и обратно вкъщи.

Meteora - pogled ot visochina

Previous Article

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *