Някъде из Европа

Виж света с Анди: Одрин

Одрин

Здравейте, читатели! Предколедно реших да попътувам до съседна Турция. Избрахме да отидем до Одрин, тъй като не е далеч, пътуването няма да бъде прекалено дълго и няма да ми доскучава в колата. Събудиха ме рано и още като видях якето и шапката ми стана ясно – днес ще бъде интересно. Докато се любувах на снега, който валеше на заминаване, неусетно съм заспал. Събудих се и вече бяхме на непознати за мен места. Не след дълго стигнахме до границата. Такава граница, казвам ви, не съм минавал. Спряхме на шест гишета за различни проверки. Имаше „багаж контрол“, провериха дори и мен! А за на връщане направо не ми се говори. Напръскаха колата с белина и на всичко отгоре ни взеха „такса за дезинфекция“. С две думи сложно е да излезеш от Европейския съюз.

Анди в Одрин

Акцентът на програмата ни беше град Одрин. Намира се доста близо до българската и гръцката граница, но няма как да не забележите, че сте в Турция. Навсякъде се веят знамена, а във въздуха се извисяват минарета. Мястото, което ни взе дъха и което посетихме два пъти, беше голямата джамия Селимие. Четирите минарета на Селимие са най-високите в цяла Турция, а куполът – по-висок от този на „Света София“ в Истанбул. Джамията е оградена с каменна ограда, зад която се намира спретнат двор. Следва преддверието и самата джамия. Преди да прекрачите прага й, от вас се очаква да събуете обувките си, а жените трябва да покрият косите си с шал или кърпа. Размерите на Селимие са внушителни. Стените са украсени с калиграфски изписани цитати от Корана, на земята са постлани килимчета, на които вярващите мюсюлмани коленичат и се молят за здраве и благоденствие. Чувал съм, че ислямът е доста консервативна религия, затова гледах с интерес как забулени мюсюлманки си правят селфита в джамията. В джамията се чувствах спокойно, беше топло, бях изморен от пътуването, тате ме беше гушнал и… заспах.

Джамията Селимие в Одрин

Докато съм спал, мама и тате са ходили в някои от покритите базари на Одрин, за да се поглезят с традиционни десерти – локум, баклава… знаете. На следващия ден и аз разгледах какво се предлага. Интересно беше, че докато се чудехме на какъв език да кажем какво искаме (аз опитах и на бебешки, но не ме разбраха), установихме, че всички продавачи знаят български. Освен сладкиши, на пазара се предлагат цветни съдове, кърпи, шарени сапуни, ядки, дрехи и обувки като тези по нашите пазарски сергии.

Пазар в Одрин

Разходихме се също по пешеходната улица. Докато разглеждахме старинната архитектура, мама и тате хапнаха и пиха по един айрян със сламка. Калдъръмени улички, малки схлупени къщурки и безброй златарски магазинчета – с това ще запомня Одрин. Интересен град с ориенталски привкус така близо до България – това е Одрин. Искахме да посетим и българската църква „Свети Георги“, но за съжаление се озовахме през заключени врати и ограда с бодлива тел. Може би следващият път. Все пак трябва да остане повод да се върнем, нали?

Българската църква "Св. Георги" в Одрин

Previous ArticleNext Article

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *