Замъкът Мирамаре е построен от австрийския ерцхерцог Максимилиан Хабсбургски, брат на императора на Австро-Унгария, за неговата красива съпруга Шарлота Белгийска. Те искали да построят свое любовно гнездо, сгушено между морето и огромна градина, изпълнена със зеленина, далеч от интригите на Хабсбургския двор. Строежът започнал през 1856г., като двамата влюбени се пренесли в него още преди завършването му. Те живели на партера, докато архитекти и дизайнери трескаво работели върху интериора на първия етаж. Замъкът е изграден в еклектичен стил – смесица между готически, средновековен и ренесансов дворец.

Животът на Максимилиан и Шарлота обаче поел в неочаквана посока. Те заминали за Мексико и станали крал и кралица на Максико. След кратко управление Максимилиан бил убит, а опечалената Шарлота се завърнала в Европа. Отново ерцхерцогиня, тя останала в Мирамаре. Въпреки желанието й да се завърне в родната Белгия, тя си оставала част от австро-унгарското имеператорско семейство, което имало финансов интерес да я държи в замъка. След много усилия австрийската делегация й позволила да се завърне в Белгия, където останала до края на живота си.

По време на Втората световна война мебелите от Мирамаре били преместени във Виена с цел да бъдат съхранени от бомбандировки, а замъкът бил превърнат в щаб-квартира. След мащабна реставрация той е отворен за посетители като музей през 1955г.